„Нашето бъдеще свърши“: Принудени да избягаме от една година война

Отстрани на черен път в Адре, основен пункт на границата сред Судан и Чад, 38-годишната Бутаина седи на земята, заобиколен от други дами. Всеки от тях има своите деца до себе си. Никой не наподобява да има никакви движимости.

Бутайна и нейните шест деца избягаха от ел-Фашер, обсаден град в региона на Дарфур в Судан, на повече от 480 км (300 благи ) надалеч, когато храната и напитките свършиха.

„ Тръгнахме без нищо, просто избягахме, с цел да спасим живота си ", споделя Бутайна пред BBC. „ Не искахме да си тръгваме – децата ми бяха най-хубавите в класа си в учебно заведение и имахме добър живот вкъщи. “

Гражданската война в Судан стартира през година Април предходната година, когато армията (SAF) и техните някогашни паравоенни съдружници, Сили за бърза поддръжка (RSF), започнаха яростна битка за власт, частично поради оферти за прекосяване към цивилни предписание.

Войната, която не демонстрира признаци на край, лиши хиляди животи, разсели милиони хора и потопи елементи от страната в апетит.

И филантропичните организации предизвестяват, че Судан скоро може да преживее най-големия апетит в света свят, в случай че не дойде доста повече помощ.

BBC видя отчаянието на суданския народ от първа ръка, когато посетихме лагери в Adré, на западната граница на страната, и Port Судан, който е главният център за оказване на помощ на страната, на 1600 км на източното крайбрежие.

Адре се трансформира в мощен знак на политическия неуспех и филантропичната злополука, подбудени от сегашния спор.

До предишния месец, пропускателният пункт беше затворен от януари, като единствено няколко филантропични камиона съумяха да влязат в страната.

Оттогава той е отворен още веднъж, само че филантропичните организации се притесняват, че доставките, които постъпват в този момент, може да са прекомерно малко, прекомерно късно.

Всеки ден десетки судански бежанци пресичат границата с Чад - доста от тях дами, носещи своите гладни и жадни деца на тил.

В момента, в който идват, те се втурват към контейнер за вода, основан от Световната стратегия по храните (WFP), една от многото организации на Организация на обединените нации, които се пробват с цел да вдигнем паника за мащаба на филантропичното влияние на спора.

След като достигнем Adré, ние си проправяме път до спонтанен лагер покрай границата, който е събран от бежанци, с части дърво, плат и пластмаса.

Дъждът стартира да вали.

Докато тръгваме, става проливно и аз запитвам дали несигурните приюти оцеляват дъждове. „ Те не го вършат “, споделя нашият лидер Ин Ху, асоцииран докладчик от ВКБООН, друга организация на Организация на обединените нации - за бежанците.

„ С преваляванията идва цялостен набор от заболявания “, прибавя тя, „ и най-лошото е, че от време на време може да отнеме дни, преди да се върнем тук с кола, заради наводнението, а това значи, че помощта не може да стигне и тук. “

В една област е разгласен апетит - - само че това е по този начин, тъй като това е едно от дребното места в разкъсвания от война Судан, за които Организация на обединените нации разполага с надеждна информация.

WFP споделя, че е доставила повече от 200 000 тона храна сред април 2023 година и юли 2024 година - доста по-малко от нужното - само че и двете страните са упрекнати в блокиране на доставките в зони под конкурентен надзор.

RSF и други милиции са упрекнати в кражба и разваляне на доставките, до момента в който SAF са упрекнати в блокиране на доставките в региони под контрола на RSF, в това число по-голямата част от Дарфур.

BBC се обърна към RSF и SAF по отношение на обвиняванията, само че не получи отговор. И двете фракции по-рано отхвърлиха да са попречили доставката на филантропична помощ.

Един ескорт от камиони с филантропична помощ може да чака шест седмици или повече в Порт Судан, преди да получи позволение от SAF за по-нататъшно пътешестване.

На 15 август SAF се съгласиха да разрешат на филантропичните организации да възобновят доставките през Adré, което би трябвало да обезпечи по този начин нужната помощ на популацията в Дарфур.

През май Human Rights Watch съобщи, че етническо пречистване и закононарушения против човечеството са осъществени против етнически масалит и неарабски общности в част от Дарфур от RSF и техните арабски съдружници. RSF отхвърля това и споделя, че не взе участие в това, което назовава " родов спор " в района.

По време на нашата обиколка на Порт Судан посещаваме лагер за хора, които са били разселени в Судан.

Разхождайки се от палатка на палатка, чуваме една след друга истории за загуба и смут.

В една група дами седят в кръг, някои държат крепко бебетата си. Всички те споделят истории за малтретиране, обезчестяване и изтезания в пандизите на RSF.

Една от дамите, чието име BBC не посочва, споделя, че е била хваната с нея двегодишен наследник, до момента в който бягаше от Омдурман, покрай столицата Хартум.

„ Всеки ден водеха сина ми в една стая в коридора и го чувах да плаче, до момента в който ме изнасилваха ", ми сподели тя.

„ Случваше се толкоз постоянно, че се пробвах да се съсредоточа върху вика му, до момента в който го правеха. “

Също в лагера срещам Сафаа, майка на шест деца, която също е избягала от Омдурман.

Попитана къде е брачният партньор й, тя споделя, че той е останал, тъй като RSF се насочва към всеки мъж, който се пробва да избяга.

„ Всеки ден децата ми ме питат: „ Къде е Баба? Кога ще пристигна? “ Но не съм го чувала от януари, когато заминахме, и не знам дали е още жив “, споделя тя.

Попитана защо бъдеще, което планува за себе си и децата си, тя споделя: „ Какво бъдеще? Бъдещето ни свърши - нищо не остана. Децата ми са травматизирани.

„ Всеки ден 10-годишният ми наследник плаче, искайки да се прибере вкъщи. Отидохме да живеем в къща, да вървим на учебно заведение и в този момент живеем в палатка. ”

BBC се обърна към RSF за коментар по отношение на изнасилвания и други офанзиви, само че не е получил отговор. По-рано тя сподели, че отчетите, че нейните бойци са виновни за необятно публикувани злоупотреби, са погрешни, само че там, където са се случили дребен брой изолирани произшествия, техните войски са били държани виновни.

An чиновник на Unicef ​​– организацията на Организация на обединените нации за децата – развеждайки ни из лагера, споделя, че тези, които са пристигнали тук, са „ късметлиите “.

„ Те съумяха да избягат от боевете и да дойдат тук... имат заслон и помощ “, споделя той.

BBC посети Адре и Порт Судан със заместник-генералния секретар на Организация на обединените нации Амина Мохамед и нейния екип от ръководители, които посетиха държавни чиновници и Де факто президентът на Судан, Абдел Фатах ал-Бурхан, да ги призове да запазят пропускателно-пропускателния пункт Адре отворен.

Нейната цел е да върне Судан в дневния ред на интернационалната общественост в миг, когато вниманието на света е ориентирано към споровете в Украйна и Газа.

„ Има отмалялост, тъй като има толкоз доста разнообразни рецесии по света, само че това просто не е задоволително “, споделя тя.

„ Идваш тук и срещаш тези майки и техните деца и разбираш, че те не са просто цифри.

„ Ако интернационалната общественост не се засилва, хората ще умрат. "

Може да се интересувате и от:

Отидете за още вести от африканския континент.

Следвайте ни в Twitter, във Фейсбук на или в Instagram на