„Нашето бъдеще свърши“: Принудени да избягаме от една година война

Отстрани на черен път в Адре, ключов пункт на границата между Судан и Чад, 38-годишната Бутаина седи на земята, заобиколен от други жени. Всеки от тях има своите деца до себе си. Никой не изглежда да има никакви вещи.

Бутайна и нейните шест деца избягаха от ел-Фашер, обсаден град в района на Дарфур в Судан, на повече от 480 км (300 мили ) далеч, когато храната и напитките свършиха.

„Тръгнахме без нищо, просто избягахме, за да спасим живота си", казва Бутайна пред BBC. „Не искахме да си тръгваме – децата ми бяха най-добрите в класа си в училище и имахме добър живот у дома.“

Гражданската война в Судан започна през г. Април миналата година, когато армията (SAF) и техните бивши паравоенни съюзници, Сили за бърза поддръжка (RSF), започнаха ожесточена борба за власт, отчасти заради предложения за преминаване към цивилни правило.

Войната, която не показва признаци на край, отне хиляди животи, разсели милиони хора и потопи части от страната в глад.

И хуманитарните агенции предупреждават, че Судан скоро може да преживее най-големия глад в света свят, освен ако не пристигне значително повече помощ.

BBC видя отчаянието на суданския народ от първа ръка, когато посетихме лагери в Adré, на западната граница на страната, и Port Судан, който е основният център за оказване на помощ на страната, на 1600 км на източното крайбрежие.

Адре се превърна в мощен символ на политическия провал и хуманитарната катастрофа, породени от настоящия конфликт.

До миналия месец , пропускателният пункт беше затворен от януари, като само няколко хуманитарни камиона успяха да влязат в страната.

Оттогава той е отворен отново, но хуманитарните агенции се опасяват, че доставките, които постъпват сега, може да са твърде малко, твърде късно.

Всеки ден десетки судански бежанци пресичат границата с Чад - много от тях жени, носещи своите гладни и жадни деца на гръб.

В момента, в който пристигат, те се втурват към резервоар за вода, създаден от Световната програма по храните (WFP), една от многото агенции на ООН, които се опитват за да вдигнем тревога за мащаба на хуманитарното въздействие на конфликта.

След като достигнем Adré, ние си проправяме път до импровизиран лагер близо до границата, който е събран от бежанци, с парчета дърво, плат и пластмаса.

Дъждът започва да вали.

Докато тръгваме, става проливно и аз питам дали несигурните приюти оцеляват дъждове. „Те не го правят“, казва нашият водач Ин Ху, асоцииран докладчик от ВКБООН, друга агенция на ООН - за бежанците.

„С валежите идва цял набор от болести“, добавя тя, „и най-лошото е, че понякога може да отнеме дни, преди да се върнем тук с кола, поради наводнението, а това означава, че помощта не може да стигне и тук.“

В една област е обявен глад - - но това е така, защото това е едно от малкото места в разкъсвания от война Судан, за които ООН разполага с надеждна информация.

WFP казва, че е доставила повече от 200 000 тона храна между април 2023 г. и юли 2024 г. - много по-малко от необходимото - но и двете страните са обвинени в блокиране на доставките в зони под конкурентен контрол.

RSF и други милиции са обвинени в кражба и повреждане на доставките, докато SAF са обвинени в блокиране на доставките в райони под контрола на RSF, включително по-голямата част от Дарфур.

BBC се обърна към RSF и SAF относно обвиненията, но не получи отговор. И двете фракции по-рано отрекоха да са възпрепятствали доставката на хуманитарна помощ.

Един конвой от камиони с хуманитарна помощ може да чака шест седмици или повече в Порт Судан, преди да получи разрешение от SAF за по-нататъшно пътуване.

На 15 август SAF се съгласиха да позволят на хуманитарните агенции да възобновят доставките през Adré, което трябва да осигури така необходимата помощ на населението в Дарфур.

През май Human Rights Watch заяви, че етническо прочистване и престъпления срещу човечеството са извършени срещу етнически масалит и неарабски общности в част от Дарфур от RSF и техните арабски съюзници. RSF отхвърля това и казва, че не участва в това, което нарича "племенен конфликт" в региона.

По време на нашата обиколка на Порт Судан посещаваме лагер за хора, които са били разселени в Судан.

Разхождайки се от палатка на палатка, чуваме една след друга истории за загуба и ужас.

В една група жени седят в кръг, някои държат здраво бебетата си. Всички те споделят истории за малтретиране, изнасилване и изтезания в затворите на RSF.

Една от жените, чието име BBC не назовава, казва, че е била заловена с нея двегодишен син, докато бягаше от Омдурман, близо до столицата Хартум.

„Всеки ден водеха сина ми в една стая в коридора и го чувах да плаче, докато ме изнасилваха", ми каза тя.

„Случваше се толкова често, че се опитвах да се съсредоточа върху вика му, докато го правеха.“

Също в лагера срещам Сафаа, майка на шест деца, която също е избягала от Омдурман.

Попитана къде е съпругът й, тя казва, че той е останал, защото RSF се насочва към всеки мъж, който се опитва да избяга.

„Всеки ден децата ми ме питат: „Къде е Баба? Кога ще дойде?“ Но не съм го чувала от януари, когато заминахме, и не знам дали е още жив“, казва тя.

Попитана за какво бъдеще, което предвижда за себе си и децата си, тя казва: „Какво бъдеще? Бъдещето ни свърши - нищо не остана. Децата ми са травматизирани.

„Всеки ден 10-годишният ми син плаче, искайки да се прибере у дома. Отидохме да живеем в къща, да ходим на училище и сега живеем в палатка.”

BBC се обърна към RSF за коментар относно изнасилвания и други атаки, но не е получил отговор. По-рано тя каза, че докладите, че нейните бойци са отговорни за широко разпространени злоупотреби, са неверни, но там, където са се случили малък брой изолирани инциденти, техните войски са били държани отговорни.

An служител на Unicef ​​– агенцията на ООН за децата – развеждайки ни из лагера, казва, че тези, които са пристигнали тук, са „късметлиите“.

„Те успяха да избягат от боевете и да дойдат тук... имат подслон и помощ“, казва той.

BBC посети Адре и Порт Судан със заместник-генералния секретар на ООН Амина Мохамед и нейния екип от ръководители, които посетиха правителствени служители и Де факто президентът на Судан, Абдел Фатах ал-Бурхан, да ги призове да запазят пропускателно-пропускателния пункт Адре отворен.

Нейната цел е да върне Судан в дневния ред на международната общност в момент, когато вниманието на света е насочено към конфликтите в Украйна и Газа.

„Има умора, защото има толкова много различни кризи по света, но това просто не е достатъчно“, казва тя.

„Идваш тук и срещаш тези майки и техните деца и разбираш, че те не са просто числа.

„Ако международната общност не се активизира, хората ще умрат."

Може да се интересувате и от:

Отидете за още новини от африканския континент.

Следвайте ни в Twitter, във Facebook на или в Instagram на

Последвайте ни в